Психологическа помощ за деца и възрастни

Поведенческите терапии обхващат няколко вида интервенции, чиято основна цел е да идентифицират и подпомогнат промяната на потенциално саморазрушително или вредно поведение. Тази форма на терапия се основава на идеята, че всяко поведение се научава и следователно може да бъде променено. Фокусът на лечението обикновено е върху текущите събития. Не се търсят корените на проблема в отдалечени събития от детството, нито в някакви абстрактни обяснения за смисъла на живота, а се действа тук и сега. Точно затова поведенческата терапия може да бъде от полза за хора с най-разнообразни затруднения, като за различните видове проблеми има специфични техники и подходи.

Поведенческите терапии за деца включват приложен поведенчески анализ и игрова терапия. Те се основават на идеята, че няма добро или лошо поведение, а само неадаптивно, като централната част на тази терапия е възнаграждаването на адекватното поведение и обезсърчаването на неадаптивното. При тази форма на терапия психологът има директен подход - не само наблюдава играта на детето, но и работи както с него, така и с родителите. Наблюдавайки играта, терапевтът може да разбере от какво се притеснява детето или какво се затруднява да изрази, а след това отново чрез игра терапевтът учи детето на различни стратегии за подходящо поведение. Този тип терапия е особено подходяща за малки или невербални деца, както и такива с нарушения в неврологичното развитие - Аутистичен спектър, ХАДВ и др.

Когнитивно-поведенческата терапия на Бек и Рационалната терапия на Елис са втора генерация поведенчески терапии. Тези психотерапии предполагат, че чувствата и поведението се влияят от начина, по който хората организират своите идеи и вярвания в тяхната интерпретация на реалността, както и от преценката им за важността на събитията в нея. Лечението е съсредоточено в изясняване на това как мислите и убежденията влияят на действията и настроенията, като дългосрочната цел е да се изградят мисловни и поведенчески модели, които помагат да се постигне по-добро качество на живот. В тази предпоставка има много място за разработване на различни терапевтични стратегии, а когнитивните модели за лечение на психични разстройства са напреднали значително от създаването им. Въпреки това терапевтичните похвати не могат да останат статични. Хората се нуждаят от актуализирани лечения, такива които да отговарят на новите изисквания на обществото. Естественият отговор на тази нужда е появата на специфичните за контекста терапии.

Това са поведенческите терапии от трето поколение или така наречените Контекстуални терапии. Те предлагат нова гледна точка за оценка и лечение на психични разстройства и психологически проблеми като цяло. При тях се търси значението зад емоциите, действията и мислите на хората, анализират се параметрите на контекста, ценностната система на дадения човек и вербалното поведение когато взаимодейства с другите. Тези лечения са насочени към функциите на поведенията и не толкова към тяхната форма. Наблягат повече на контекстуални стратегии за директна промяна, за разлика от подходите ориентирани към потискане или контрол на негативните преживявания. Тези терапии разглеждат поведението на хората изключително в зависимост от контекста, в който се намират, а не отделно от него. Основна им цел не е да се намалят симптомите, а да образоват пациентите как да преориентират живота си.

Съществуват доста видове контекстуални терапии като диалектическа поведенческа терапия, функционално-аналитична психотерапия и когнитивна терапия, базирана на Mindfulness, но терапията на приемане и обвързване (ACT) е най-актуалния модел. Това е вид психологическа интервенция, насочена към психологическо приемане на настоящето и осъзнаване какво е най-важно в живота на дадения човек, това което цени дълбоко и радикално. Основава се на идеята, че това, което причинява дискомфорт или безпокойство, не са събитията, а как свързваме емоциите си с тях. Не става въпрос за избягване на това, което причинява страдание, защото може да има обратен ефект, а по-скоро идеалната ситуация е да се приеме собствения психологически опит и по този начин да се намали интензивността на симптомите. Способността за осъзнаване логично идва заедно с ангажимента да се извършат необходимите действия в съответствие с личните ценности. Според този модел, психологическото страдание е причинено от „избягване на опит“. Това се разбира като широк набор от поведения, умишлено насочени към избягване на контакт с мисли, емоции, чувства, спомени и преживявания, които се възприемат като негативни. По този начин индивидът участва в борба, която води до психологическа ригидност и го отдалечава от важните за него неща в живота. Основата цел на тази терапия е промяна на стратегиите, необходими за увеличаване на психологическата гъвкавост. ACT се фокусира върху приемането на собствените естествени, автоматични и присъщи на човека реакции и осъществяването на контакт с настоящия момент. Това би позволило на човек по-свободно да избере посока, съответстваща на ценностите му и да се ангажира да действа и да се променя в съответствие с личните си цели.

В кабинет Потенциал работи психолог специалист по поведенчески терапии.